Терасата, надвиснала над плажа,

пустее днес под ярките лъчи,

макар и слънчев - тъжен е пейзажът,

а пък кафето някакси горчи...

И вятърът, притихнал, не нашепва

напевно на вълните, а мълчи;

спокоен днес е въздухът, не трепва

и музика далечна не звучи.

Туристите бунгалото заключват -

напускат вече този морски рай,

последен ден - почивката приключва,

а лятото върви към своя край.

И август свърши, сякаш разпиля се,

изплъзна се от моите ръце -

остана само празната тераса

и чашата с горчивото кафе...