В нощта плътта пустощта обгръща,

нежно, с мъката на черните криле.

Долавям звуците ти в тишината,

чисти, в образа на ангелско сърце.

Приседнала покорна и вглъбена,

в гневът на чувствата стаена.

търсиш думата, която те сломи.

В две очи пламъците приютила,

с дива страст желания попила.

С две ръце надеждата скрепила

и с полъха сълзите си да заличи.

Мълчалива, скръбна, омърсена,

отдала всички ласкави мечти.

Ангелската мощ в гърдите си поела,

с  меча  митoвете  да руши.