Ти си онзи миг от вечността,

в който аз разбрах, че си ми нужна!

Въздух си ми, глътчица вода –

всичко си ми, лястовице южна!

Като лъч се стрелна в моя ден,

подари ми ясните простори

и разлисти – устремена – в мен

песента на кичести тополи!

Лястовице-делнице, лети,

в твоя полет преоткрих безкрая –

светлата ти диря да блести,

докато небето разгадая!